Search
Close this search box.

ПЛЕМЕТО "ЕН" – ЕДНА ОТ НАЙ-ЗАВЛАДЯВАЩИТЕ ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ В БИРМА

Племето „Ен” са една от най-завладяващите етнически групи в Бирма.

 

Те са една от най-традиционните етнически групи, открити в Бирма. В наши дни те са ограничени само до няколко села на север и изток от град Кенгтунг.

 

Обикновено селата им са разположени по планински склонове и се състоят от дървени и бамбукови къщи на кокили.

 

Интересното за тях е, че малко хора са чували за порока им, изместил традиционните алкохол и цигари.

 

На местно ниво племето е известно като „Племето на черните зъби“ поради тяхната любов към дъвченето на бетел.

 

Тропичният климат в повечето страни от Югоизточна Азия и индийския субконтинент позволява отглеждането на бетел.

Photo credit: Omar Reda

 

За да се дъвче бетел по традиционния начин, са необходими три основни съставки: бетелов лист, бетелова ядка и червена варовикова паста. Преди дъвченето на бетел, орехът бетел се сварява, нарязва и суши. След като ядките на бетел изсъхнат, те обикновено се връзват на връв (обикновено дълги до 50 см) и се окачват около къщата, за да се използват при нужда; това е популярен метод, тъй като изсушената бетелова ядка може да се съхранява по-дълго. Освен това могат да се добавят и други съставки като тютюн например.

 

Преди да дъвчат бетел, повечето тайландци смесват всички съставки заедно и приготвената хапка се слага в бузата и се дъвче.

 

Ареколинът, основния алкалоид, действа върху централната нервна система като ефектът не е твърде силен и нормалните физически действия обикновено не са засегнати. Дъвченето от своя страна предизвиква обилно слюноотделяне, като слюнката и устните се оцветяват в кърваво-червено.

 

Photo credit: Omar Reda

 

Бетелът има и символично значение – той присъства на всички видове преговори и е важен за сватбените церемонии. В древността дори царете са дъвчели бетел и имали свои собствени кутии с ядки и листа. Днес дори могат да се видят монаси, които правят това – често седнали в поза лотос с купчина ядки до себе си, специална метална плювка и кърпичка за излишната слюнка.

 

Очевидно обществото им не приема тази практика като порок, макар че тя води до пристрастяване и е разпространена без ограничения от пол, възраст и социален статус. И определено може да се каже, че черните усмивки на местното население не им въздейства негативно в общуването.

 

 

Автор: MOMSTER.ROCKS

Photo Credit: Omar Reda