„Млекарката“ е зашеметяваща демонстрация на реализъм, цвят и композиция. Нарисувана около 1658 година от нидерландския художник Йоханес Вермеер ван Делфт.

Коя е жената от картината?

Младата жена, позирала за „Млекарката“, никога не е била идентифицирана. Съществува твърдение, че изображението може да е на прислужница от домакинството на Вермер, Танеке Евърпоел. Независимо дали е Танеке или не, картината със сигурност не е била предназначена за портрет.

В популярната литература холандски прислужници често са представяни в подчинената си роля и като заплаха за честта и сигурността на дома, център на холандския живот. В действителност, прислужниците се смятали за най-опасните жени от всички. Кухненските прислужници и особено млекарките са били известни със своята сексуална достъпност. Независимо от това, някои от съвременниците на Вермер, като Питер де Хоух или Майкъл Суертс, представят домакински прислужници в по-неутрална роля, демонстрирайки рядък пример за достойно отношение към конкретен индивид от по-ниския клас на холандското общество.

Какво готви в действителност млекарката?

За да оценим изключителното качество на това платно, което има забележително въздействие върху всеки, който има щастието да го види, може да е полезно да дешифрираме намеренията на Вермеер. Странно е, че въпреки че „Млекарката“ на Вермер е била разгледана от главата до петите, историците на изкуството обикновено пренебрегват въпроса какво всъщност приготвя. Очевидно тя налива мляко и го прави по особено обмислен начин, но по каква причина? Историкът на изкуствата Хари Ранд се е спрял именно на този въпрос и много подробно представя своята теория:

На първо място, изобразената от Вермеер жена не е собственичка на дома, тя е обичайна прислужница, която обаче не трябва да се бърка с другите помощници, наричани камериерки, които имат различни ангажименти към дома.

Млекарката на Вермеер бавно излива мляко в глинен съд, който е известен като холандска фурна. Дълбокият вдлъбнат ръб показва, че съдът е трябвало да притежава капак, за да запечата съдържанието за херметично изпичане. Холандските фурни характерно се използват за продължително, бавно готвене и са направени от желязо или в случая на настоящата картина, от керамика. Ранд смята, че ключът към съдържанието са счупените парчета хляб, които лежат пред млекарката в натюрморта, и предполага, че тя вече е направила крем, в който в този момента ще накисне хляба, смесен с яйце, изливайки мляко върху сместа, за да я покрие. Защото, ако хлябът не къкри в течност, докато се пече, горните корички на хляба ще изсъхнат, вместо да образуват вкусната горна повърхност на пудинга. Млекарката полага такива грижи при изливането на струйка мляко, защото е трудно да приготвиш пудинг от хляб, ако съставките не са правилно измерени и комбинирани добре.

Затоплянето на краката с печката на пода, изобразена в долния десен ъгъл, подсилва хипотезата на Ранд. Кухнята на млекарката не се отоплява правилно. В най-добрите добре поддържани къщи често се има по две кухни, една „гореща“ за ежедневно готвене на меса, хляб и т.н., и друга „студена“, запазена за печене, сладкарски изделия, сладкиши.

По този начин Вермеер описва не просто визуално описание на обща сцена, а етична и социална ценност. Той представя точния момент, в който домакинската прислужница внимателно работи с общи съставки за готвене и неизползваем застоял хляб, превръщайки го в нов и приятен продукт. Нейното премерено поведение, скромна рокля и разсъдливост при приготвянето на храната предава красноречивост, но ненатрапчивост – една от най-силните ценности на Холандия от 17-и век – вътрешната добродетел.

Прислужницата, разбира се, може и да прави нещо далеч по-просто от вкусния пудинг, който си представя Ранд, като например обикновена баница за малки деца, направена от хляб и мляко – съставки, присъстващи в картината на Вермер.

Цветната палитра на картината

Цветовете, които използва Вермеер и начинът, по който рисува светлина, са особено впечатляващи.

Подобно на съвременниците си Вермеер е притежавал много ограничен брой пигменти в сравнение с наличните за съвременния художник. През цялата си кариера той изглежда е използвал не повече от 20 различни пигмента. Единствената разлика в палитрата на Вермер по отношение на съвременниците му е предпочитанието му към скъпата естествена ултрамарина, направена от натрошени лазурити, внесени от Афганистан през Венеция. Докато други художници са използвали по-разпространения и много по-евтин азурит. Това може да обясни и защо синият цвят има толкова богат и наситен вид.

Композицията е осветена от дневна светлина, идваща от прозорец от лявата страна. Именно този единичен източник на светлина създава красиво взаимодействие между светлина и сянка.

Има интересен контраст между богатите, плътни цветове, използвани за тъканта на дрехата и меките разнообразни тонове на кожата. Това придава на кожата по-органично и естествено усещане.

В задната част на картината има постепенен преход от светлина към сянка, заедно с някои светли цветове, разтъркани отгоре, за да намекнат за грубата текстура на стената. Също така се забелязват и фини детайли, добавени от Вермеер – пирон в горната част, малки пукнатини и дупки.

Смята се, че първоначално на стената отзад е трябвало да има карта.

През годините собствеността на „Млекарката“ се е сменяла няколко пъти, но от 1908 година картината може да бъде открита в Райксмузеум в Амстердам.

Официално в холандската галерия името ѝ е „Кухненската прислужница“.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Източник: www.essentialvermeer.com

Снимка на emoro от Pixabay