РИБАРИТЕ ОТ ЕЗЕРОТО ИНЛЕ СЪС СВОЯ НЕОБИЧАЕН ТАЛАНТ
Езерото Инле е основна туристическа дестинация в Мианмар. То е второто по големина езеро в Мианмар, разположено в град Няунгшве в Шан.
Там местните хора „Intha” са известни със своите колиби над вода, уникални плащави градини и най-вече с традиционните си бирмански рибари, известни със своя отличителен стил на гребане с един крак.
Местният район Няунгшве е не само туристически град, но и основен търговски център.
Хората са прегърнали идеята да направят тази езерна среда свой дом и оцеляват чрез грижите за зеленчукови ферми в плаващите градини, обработват оризови насаждения в делтата на реката и ловят риба.
Името „Intha“ в буквален превод означава „Синове на езерото“.
Произходът им се оспорва. Самите те вярват, че техните предци са пристигнали от южния край на днешен Мианмар.
Съществуват митове, които обграждат основаването на културата им – някои вярват, че бивш крал, управляващ в Шан е прогонил част от кралската армия от бирманска земя, като е забранил заселването им на сушата и за да се спасят са се преместили да живеят във водата.
Плаваща земя, създадена от изсъхнали и втвърдени растителности, осигурява възможност за изграждане на плаващи колиби и бамбукови села, в които да се заселят.
И до днес около 100 000 представители на Intha живеят предимно в четири града, граничещи с езерото, в множество малки села по бреговете на езерото и на самото езеро. Те са членове на тибетско-бирманска етническа група. Също така съществува и комбинация от други етнически групи като Шан, Па-О, Таунг Йо, Дану, Кая и Данау населяващи селата около брега на езерото и повечето от тях са будисти.
Най-емблематичната част са местните рибари, известни със своя отличителен стил на гребане с един крак.
Рибарите от езерото Инле са усвоили изкуството да стоят на единия крак, докато увиват другия си около греблото.
Това е красив, практичен обичай, развил се поради причината, че езерото е покрито от тръстика и плаващи растения, които затрудняват видимостта във водата, а изправената поза на рибарите им осигурява по-добра гледка отвъд растителността.
Балансиращото им умение е придобито чрез практика от детството и се практикува само от мъжете в района. Рибарят трябва да определи много добре точното ниво на натиск, за да може едновременно да балансира, насочва, обръща и контролира изцяло лодката си.
Въпреки че се смята, че датира от XII-ти век, точният произход на тази гребна практика с един крак все още е загадка. Със сигурност знаем обаче, че това грандиозно умение е оцеляло в продължение на стотици поколения, поради своите явни предимства.
Автор: MOMSTER.ROCKS