За да разберем откъде идва шоколадът, трябва да се върнем много назад в историята.

Смята се, че какаовото растение е било култивирано от маите преди около 1000 г. пр. Хр. за първи път в Централна Америка, а на по-късен етап – и от ацтеките.

Легендата разказва, че какаовото семе дошло като подарък към смъртните от мезоамериканския бог Кетцалкоатл, който го използвал за направата на пикантна напитка, която имала ободряващ ефект.

Семето първоначално било наричано “какахуатл”, а по-късно– “ксоколатл” (което означава “горчива вода” в превод от езика на ацтеките – науатл). Наричано е така в чест на бог Кетцалкоатл. На повечето езици по света името остава същото.

ГОДИНИ ПО-КЪСНО ЛЕГЕНДАТА ДАВА ПЪТ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ФАКТИ

По време на последното си пътуване към Индия през 1502 г. Христофор Колумб пристигнал в Хондурас. Там бил почерпен с напитка, приготвена от какаови зърна. Колумб не й обърнал особено внимание, тъй като по онова време вкусът на шоколада не бил особено приятен за европейците.

Ернан Кортес пристигнал от Испания седемнадесет години по-късно, през 1519 г., за да завладее Новия свят. Бог Кетцалкоатл според легендата трябвало да се завърне през същата година. 

Поради това Ернан Кортес бил объркан с него и заради това щастливо съвпадение той бил посрещнат добре от император Монтесума.

За ацтеките какаовите зърна имали обменна стойност и на Кортес била предложена какаова плантация. Кортес на момента разбрал какво е икономическото значение на какаото и го пренесъл в Испания. Монасите в родината му решили да заменят пипера и пикантните подправки, с които до момента ацтеките подправяли своята шоколадова напитка, със захар и ванилия и по този начин получили сладка и вкусна напитка. Въпреки че тази подмяна на продукти за нас изглежда логична и несъществена, тя се оказала от решаващо значение за европейския вкус. Благодарение на това, през значителна част от XVI век откритието на Кортес било смятано за голяма придобивка сред испанския кралски двор.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимки: Pixabay