Малкият, уникален и отдалечен Великденски остров се е превърнал в хипнотизираща дестинация, както за историци, така и за пътешественици. Мистерията около статуите на Моаи е това, което привлича повечето посетители на това загадачно и изолирано място.

Великденският остров обхваща площ от 163,6км2. в южната част на Тихия океан с население от приблизително 5800 души и се намира на 3514 километра западно от Чили и 2075 километра източно от островите Питкерн, което съвместно с архипелага Тристан да Куня го прави най-изолираното населено място в света.

Създаден е поредица от вулканични изригвания от три вулкана: Поике, Рано Кау и Теревака. В допълнение към хълмистия си терен, островът съдържа много подземни пещери с коридори, простиращи се дълбоко в планини от вулканична скала, сред които човек може да броди из тях с месеци.

Великденският остров се предполага, че е бил заселен между 300-1200г. от полинезийци. Вероятно в предиода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17в.) се смята, че там са живели приблизително 10 000-15 000 души, обособени в два различни народа – „дългоухи“ и „късоухи“.

В навечерието на Великден на 5-ти април 1722г., островът е открит от холандския пътешественик и изследовател Якоб Рогевен. Той го нарича Paasch-Eyland (на холандски от 18 век това означава Великденски остров). На официалния испански език, името на острова е Исла де Паскуа, което също означава Великденски остров.

През 1860-а година местното население нарича острова Рапа Нуи („Голяма Рапа“). Името му се отнася за топографската прилика на острова с остров Рапа от островите Баса от групата на Австралските острови.

В книгата „Пътешествие до Великденския остров“ (Voyage à l’Île de Pâques) от 1877г., Алфонс Пинар дава романтичното и оригинално име на острова – „Те Пито оте енуа“, което в превод означава „пъпа на света“.

Островът става специална територия на Чили в края на 19 век и сега поддържа икономика, основана до голяма степен на туризма.

През 1995г. културните и археологически богатства на Великденския остров са регистрирани от ЮНЕСКО в списъка му за световно наследство.

Определено обаче най-загадачната част на Великденския остров е масив от почти 900 гигантски каменни фигури, които датират от много векове.

Човешките каменни статуи са известни с името си моаи и са направени от пресована вулканична пепел, поставени на церемониални каменни платформи, наречени ахус. Повечето от тях датират от периода между 1250г. и 1500г.

Статуите разкриват, че създателите им са майстори занаятчии и инженери и се отличават сред другите каменни скулптури, открити в полинезийските култури. Има много спекулации за точното предназначение на статуите, ролята, която са изиграли в древната цивилизация на Великденския остров и начина, по който те могат да бъдат построени и транспортирани.

Поверието на местните жители е, че в статуите е заключена свръхестествена сила на предците на първия крал на острова – Хоту Мату’а. Местните вярвали, че духът на човека завинаги ще бди над племето и ще носи щастие. Ето защо статуите се наричат Моаи: думата идва от Рапа Нуи (полинезийският език на Великденския остров) и означава „за да може да съществува“.

Статуите са с различни височини – от 1 до 11 метра, изобразяващи човешки фигури. Много от фигурите са недовършени и неизправени. Най-високият изправен моай – „Паро“, бил с височина почти 10 метра и тегло 82 тона. В каменната кариера на острова се намира и една фигура с височина близо 20 метра, за която можем да си представим колко би било теглото й.

Все още не ни е известно точно кога, как и защо са били издигнати статуите и то в такъв брой и мащаб, нито как са били местени из острова.

През 1877г. населението на острова се свежда само до 111 души. Причините, сред които са заболявания пренасяни от моряци и пленявания на голяма част от жителите на острова, натоварвани на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Именно това би могло да е и причината за част от недовършените статуи, както и за внезапното прекратяване на производство им.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Основна снимка на Yerson Retamal от Pixabay