Близо 100 години след издаването на първата книга, историите на Кристофър Робин и приключенията му с приятелиските животни продължават да пленяват сърцата на феновете, както млади, така и стари. Включително през 2017-та година излиза и игралният филм „Сбогом, Кристофър Робин“, който пресъздава историята за живота на малкия Кристофър, отвъд детските приказки.

ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ НА СЕМЕЙСТВОТО ОБАЧЕ СЕ ОКАЗВА Е БИЛ ДАЛЕЧ ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ПРИКАЗНО ВЪЛШЕБСТВО.

Кристофър Робин Милн се ражда в Челси, Лондон, на 21 август 1920г., само 21 месеца след приключването на Голямата война. Той е първото и единствено дете на бившия офицер от британската армия Алън Александър Милн и съпругата му Дафне де Селинкурт.

За първия си рожден ден получава плюшено мече. Неговият баща, сценарист и романист, почерпил вдъхновение от плюшените животни на Кристофър, по-специално плюшено мече на име Едуард. Тази плюшена играчка, заедно с истинското мече „Уини“, което видели в Лондонския зоопарк се превръща в първообраз на известния Мечо Пух.

Първата книга, сборник с детски стихотворения, озаглавена „Когато бяхме много млади“ излиза през 1924г., малко след четвъртия рожден ден на Кристофър Робин, като се смята, че успехът бил толкова голям, че са продадени повече от 50 000 екземпляра за осем седмици. Самият Кристофър Робин приема много позитивно историите, написани от баща му.

Връщайки се назад към ранното си детство обаче, Кристофър разказвал на писателя Джилс Брандрет, че баща му „не е добър с деца“ и предимно отсъства, или работи, или посещава уважавания лондонски клуб Garrick.

Междувременно майка му настоявала да се облича в „момичешки“ дрехи и да държи косата си зад ушите.

Оказва се, че най-близкият другар на Кристофър била бавачката му Олив Ранд, която прекарва с него повече от 8 години.

Четвъртото и последно заглавие на Пух е „Къщата в ъгъла на Пух“, публикувано през октомври 1928 г. До този момент всяка книга се продавала в стотици хиляди копия по целия свят.

С нарастването на популярността на поредицата, нараствало и негодуванието на Кристофър Милн, тъй като било невъзможно да води живот, извън фокуса на общественото внимание. Съучениците му го тормозели и му се подигравали, което довело до там, че Кристофър да посещава уроци по бокс, за да се научи как да се защитава.

На 9-годишна възраст Кристофър влиза в интернат.

По време на юношеството си Кристофър се сближава с баща си, свързвайки се с него чрез проблемите с алгебрата и кръстословиците, но тази близост се разпада след като Кристофър заминава да учи в колежа в Кеймбридж.

През 1941г., по време на Втората световна война, Кристофър се присъединява към армията, но първоначално не преминава медицинския преглед. Баща му използва влиянието си, за да помогне на Кристофър да заеме позиция като сапьор в Корпуса на Кралските инженери. След войната се завръща в Кеймбридж и получава диплома по английска литература.

Тогава в средата на своите двадесет години, не успява да намери пълноценна работа.

Не се представя на хората и с популярното си име.

Трудният период затвърждава негодуванието му към баща му. Вярвал, че на по-късен етап ще разкрие, че баща му е попаднал там, където е, защото се е качил на неговите невръстни рамене, че е извадил от него доброто му име и го е оставил единствено с празната слава да бъде негов син.

За щастие през 1948г. той се сгодява щастливо за Лесли де Селинкурт, братовчедка от страна на майка му. Мисис Милн не одобрявала връзката на Кристофър и Лесли, защото тя и брат й, бащата на Лесли, имали отчуждение в продължение на 30 години. Двойката обаче се оженила месеци по-късно и заедно отворили книжарница.

Няколко месеца след смъртта на А.А. Милн, през 1956г. се ражда дъщерята на Кристофър и Лесли – Клеър Милн, която е с целебрална парализа.

Клеър ръководи благотворителна организация под името „Фонд Клеър Милн“, която е в помощ на инвалиди.

На 60-годишна възраст Кристофър споделя: „Вярвате или не, мога да гледам онези четири книги (Мечо Пух), без да трепна“, но никога не се е помирил истински с родителите си. Посещавал баща си от време на време в последните години на автора, но след като A.A. Милн починал, Кристофър вижда майка си само веднъж през останалите 15 години, през които тя живеела след смъртта на съпруга си. Дори на смъртното си легло, според биографичния индекс на Оксфорд, Дафне Милн отказва да вижда единствения си син.

През 1974г. Кристофър Робин публикува първата от трите си биографични книги – „Омагьосаните места“. В нея описва детството си и всички, което му е донесла славата от „Мечо Пух“.

Кристофър се сприятелява с Брандрет, който пише мюзикъл за по-възрастния Милн през 1980г. Той казва на писателя, че вече не се сърди, че се е сбогувал с родителите си „отдавна“. Той дори се разделил с приятелите, с които е започнало всичко – детските му играчки Пух, Прасчо, Тигър, Йори и Кенга – през 1947г., когато ги предава на публичната библиотека в Ню Йорк, където те остават на показ 20 години.

“Обичам да имам около себе си нещата, които харесвам днес, а не нещата, които някога съм харесвал, преди много години”, казва той.

Въпреки негодуванието и чувствата на неадекватност, които измъчвали Кристофър през по-голямата част от живота му, Брандрет пише, че вярва, че приятелят му „е щастлив и пълноценен“ в момента на смъртта му през 1996г.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Източници: Wikipedia, www.countryliving.com/

Снимка на Cheryl Holt от Pixabay