Аржентински революционер, лекар, политик, автор, дипломат, военен теоретик, видна комунистическа фигура в Кубинската революция (1956-59г.) и партизански лидер в Южна Америка и Африка, Ернесто Гевара, по-известен като Че Гевара или просто „Че“ е роден на 14 юни 1928 г. в Росарио, Аржентина.

След екзекуцията му на 9 октомври 1967г. в Ла Хигера от боливийската армия той е смятан за герой от поколения левици по целия свят и неговият образ се превръща в икона на левия радикализъм и антиимпериализъм.

Малко преди да бъде застрелян от войник на боливийското правителство на 9 октомври 1967г., революционерът Ернесто „Че” Гевара казва на палача си: „Стреляй, страхливец! Само ще убиеш човек!”. Гевара умира на 39-годишна възраст, но той е прав в твърдението си, че това няма да бъде краят на наследството му. Днес това наследство почти винаги е под формата на една-единствена снимка, която някои наричат най-известната фотография в света.

НО КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ИСТОРИЯТА НА СНИМКАТА?

Фотографията е направена на 5 март 1960г., седем години преди смъртта на Че Гевара, на погребение за работници, убити в експлозия в кубинско пристанище, за което революционното правителство на Фидел Кастро обвинява американците. Гевара, генерал в революцията и интелигентната тежка категория на режима на Кастро, гледал, докато Кастро изнасял пламенното си погребално слово. За около тридесет секунди Че Гевара пристъпил към тълпата близо до трибуната на Кастро, в полезрението на фотограф на име Алберто Диас Гутиерес, известен също като Алберто Корда. Корда успял да щракне два бързи кадъра на Гевара, преди да се оттегли обратно сред тълпата. Може би поради произхода си като моден фотограф, Корда харесал много един от образите и изчистил фона около портрета, но въпреки добрата фотография, вестник La Revolución отказва да публикува снимката.

В продължение на няколко години, емблематичната снимка служила единствено за лично използване на автора й. Корда нарекъл снимката „Героичният партизанин“ и я окачил на стената си, като от време на време раздавал копия на гости. Едва през 1967 г. обществеността за пръв път вижда изображението, което се появява в списание Paris Match, заедно със статия за латиноамериканските партизански движения.

Няколко месеца по-късно през същата година Че Гевара е убит. По време на погребението му в Хавана над фасадата на Министерството на вътрешните работи е окачено огромно копие на „Героичният партизанин“.

На следващата година образ на Че Гевара става вирусен. Снимката се появява на корицата на копие от мемоарите на Че Гевара, публикувани в Италия. Използван е и като корица на литературно списание, рекламирано в метрото в Ню Йорк. През същата година ирландският художник Джим Фицпатрик създава стилизирана версия на изображението, поставяйки черно-белия Гевара на червен фон, като го разпростанява по най-широкия възможен начин. А плакат с изображението на Фицпатрик е показан и в лабораторията по изкуствата в Лондон.

1968 г. е година на катаклизми по целия свят, а образът на Гевара е изтъкван и по време на студентски бунтове.

Освен че е държан на висота по време на протести или окачван в домовете на своите почитатели, образът на Че Гевара е станал популярен и в модната индустрия, украсявайки дрехи, аксесоари и много плакати, навсякъде, където се почита контракултурата. Rage Against the Machine използват модифицирана версия на изображението като корица за сингъла си “Bombtrack” от 1993 г., а Мадона го използва като препратка за корицата на своя албум от 2003 г. American Life. От популярността на снимката са се възползвали много компании в световен мащаб, но създателят й Алберто Корда спира единствено Smirnoff Vodka да използват снимката си в една от кампаниите си, тъй като смята, че по този начин се „накърнява репутацията на команданте“. Фотографията е използвана в безброй други реклами, включително реклами на Nike и кампания на Taco Bell, която представя чихуахуа в революционна визия.

Авторът на емблематичната снимка не получава приходи за произведението си и води скромен живот, тъй като по онова време Фидел Кастро не признава Бернската конвенция за защита на литературните и художествените произведения и именно поради тази причина не се признават и авторски права на кубинските граждани.

Към момента правата върху снимката на Алберто Корда са собственост на американската компания Fashion Victim, която се сдобива с тях, като ги откупува от наследниците на автора години по-късно.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Източник: www.history.com

Снимка на Peter Kraayvanger от Pixabay

Снимка на WikiImages от Pixabay