Древен китайски мит съдържа една от най-старите известни препратки към сватбена рокля и звучи по следния начин:

Някога в зелена и мъглива страна в центъра на света живеело умно куче, което също било и дракон. Естествено, то не било женено. Това куче дракон, на име Панху, било слуга на император, който воювал с генерал. Един ден императорът провъзгласил, че човекът, който му донесе главата на врага, ще получи ръката на дъщеря му.

Панху не бил човек, но тъй като бил лоялен и смел, той обещал да се превърне в човек, след като победи врага, за да може да се ожени за принцесата. Той успял, преобразил се в човешка форма и се сгодил за дъщерята на императора. За да се увери, че съюзът им ще бъде щаслив, императрицата облякла принцесата в красива рокля с корона феникс, а Панху завел булката си да живеят в южните планини. Били щастливи и имали много деца. Когато дошло времето собствената им дъщеря да се омъжи, истински феникс излетял от планина и подарил на момичето пъстра фениксова рокля.

В днешно време, независимо дали имаме предвид обемните бели рокли, намерени в западните сватбени списания, или лъскавите червени рокли с митични корени, които все още се носят от булки в Китай, сватбената рокля се е превърнала в своеобразен талисман. Склонни сме да се фокусираме върху цвета, като бялото е предпочитаният избор за булки на Запад, от Норвегия до Аржентина, а червеното е най-подходящият цвят за традиционните източни булки, независимо дали са от Южен Судан или Сингапур. Изборът на цвят сякаш означава, че бялото може само да подсказва чистота и ново начало, докато червеното може да означава живот, късмет и тържество.

Най-ранният регистриран екземпляр на бяла сватбена рокля в западната култура е тази на английската принцеса Филипа на нейната сватба със скандинавския крал Ерик през 1406 г. Тя била облечена в бяла туника, облицована с козина от хермелин и катерица. През 1558 г. кралица Мария от Шотландия носила бяло по време на сватбата си с бъдещия крал на Франция, въпреки факта, че по това време бялото било цвят на траур за френските кралици. През следващите няколко века белият цвят остава популярен, но в никакъв случай не е задължителен цвят за кралските сватби. Белите рокли не символизират девственост или дори чистота, а по-скоро са по-скъпи и по-трудни за поддържане чисти и по този начин съобщават за състоянието и богатството на носителя им.

До средата на деветнадесети век никоя жена, дори кралските особи, не са очаквали да облекат сватбената си рокля само веднъж и след това никога повече – идея, която би била абсурдна дори за много богатите преди индустриалната революция. Дори кралица Виктория дала собствената си сватбена рокля и воал за последваща употреба. В по-честите случай обаче жената се омъжвала с най-красивата си рокля, която вече притежавала.

Възходът на фотографията и по-специално на сватбените портрети също допринася много за популяризирането на тенденцията на белите сватбени рокли. Повече от просто избор на популярна кралица, белите рокли изглеждат добре и се открояват в черно-бели фотографски портрети. С белия цвят, булките изглеждат отчетливо и осигуряват добър фон, на който да демонстрират красотата си.

Към 1849 г. женските списания вече провъзгласяват, че бялото не само е най-добрият цвят за сватбена рокля, но всъщност винаги е било най-добрият и най-подходящият избор. Викторианските идеали за сватби, романтична любов и чистота били проектирани назад, за да пренапишат бялата рокля като символ на невинност и девственост, а не на богатство.

Тенденцията уловя и собствената сватбена рокля на кралица Виктория от 1840-те години – тънката талия, дантелата, пълната пола от деветнадесети век върху кринолини – все още се смята за най-разпознаваемия „сватбен“ силует. Сега се смята за „класическата“ сватбена рокля по целия свят. Въпреки че стилът просто отговарял на всяка рокля, която кралица Виктория носила по онова време, отразявайки съвременната мода на времето.

За много жени това е единственият път, когато ще облекат такава рокля в стила на деветнадесети век. И много булки участват в сложни сватбени фотосеси, за да запечатат този момент.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Източник: daily.jstor.org/

Снимка на StockSnap от Pixabay