Идеята за консумация на бонбони на пръчка е много проста и е много вероятно близалката да е измисляна и преоткривана многократно.

Днес близалките са един от най-разнообразните и най-продавани видове бонбони. Но откъде първо е дошло това сладко лакомство на пръчка?

Според Националната асоциация на сладкарите, яденето на захар от пръчка вероятно датира от праисторическия човек, който е изстъгвал мед от кошер с помощта на пръчка, която е облизвал.

Други източници твърдят, че най-старият предшественик на днешните близалки идва от древна Африка и Азия. Археолозите вярват, че всички древни китайци, араби и египтяни са произвеждали сладкиши с плодове и ядки, които са „захаросвали” в мед, който служи като консервант, и са вмъквали пръчици, за да улеснят храненето.

През Средновековието благородството често яде варена захар с помощта на пръчки или дръжки. През 17-ти век, когато захарта стана по-достъпна в Европа, англичаните се наслаждавали на лакомства с варени захарни бонбони и вмъквали пръчки в тях, за да се улеснят в яденето им.

Изобретяването на съвременната близалка все още е нещо загадъчно, но редица американски компании в началото на 20 век претендират за това.

В Америка историята на първите близалки е изкривена с течение на времето. Има някои предположения, че близалките са измислени по време на Гражданската война в Америка, под формата на твърди бонбони на върховете на моливите, за да ги хапят децата. Други смятат, че някаква версия на близалката съществува в Америка от началото на 1800-те. Джордж Смит от Ню Хейвън, Кънектикът твърди, че е първият, който е изобретил близалката в модерен стил през 1908 г. Той използва идеята да сложи бонбони на пръчка, за да улесни яденето и първоначално близалките са били меки, а не твърди бонбони.

Лингвистите казват, че терминът “lolly pop” буквално означава “плесница с език” и се смята, че лондонските улични търговци може да са измислили този термин, докато са разпространявали лакомството. Някои също така предполагат, че „близалка“ може да е дума от ромски произход, свързана с ромската традиция да се продават ябълки на пръчка. „Червена ябълка“ на ромски език е „loli phaba“. Въпреки това, в Америка, Джордж Смит запазил търговската марка на името през 1931 г. и според съобщенията той нарича лакомствата на любимия си състезателен кон, Lolly Pop!

По-късно първата машина за близалка е изобретена от Racine Confectioners Machinery Company. Може да направи приблизително 40 близалки в минута. Въпреки че някои обсъждат този факт и твърдят, че човек на име Самуел Борн е първият човек, който автоматизира процеса на правене на близалки. През 1916 г. Самуел Борн изобретява машината Born Sucker. Тази машина може автоматично да вкара пръчката в бонбона. По-късно през същата година на Сам Борн е присъден „ключът към града“ на Сан Франциско за изобретяването на машина, която механично вкарва пръчки в близалки.

С течение на времето процесът на правене на близалки се е развил значително. Днешните машини могат да правят повече от 5900 близалки в минута! Визията и вкусовете на близалките също се променят. Съвременното производство на близалки въвежда много иновации във формата, рецептите и производството си.

Дори е измислен ден, в който можем да празнуваме „Националният ден на близалката“ – 20 юли!

И съдейки по безмилостния възход на популярността им, традиционни или модернизирани, близалките ще продължат да бъдат част от нашата вкусова култура и ще се радват на любовта от деца и възрастни по целия свят още дълго време!

Любопитен факт: Безспорно най-полулярната марка за близкалки е „Chupa Chups“. А любопитното за тях е логото им, което е проектирано от известния художник Салвадор Дали през 1969 г.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на корицата: _Alicja_ от Pixabay

Снимка в статията: dhanelle от Pixabay