Пустинята Намиб – там, където червените пясъци се срещат с океана. 

Въпреки че може да не е най-голямата пустиня в света, почти сигурно е, че бидейки поне на 55 млн. години Намиб се смята за най-старата пустиня в света. Части от Намиб се конкурират с пустинята Атакама в Южна Америка, като най-сухото място на Земята. На местния език нама името й означава „район, в който няма нищо“.

Площта й възлиза на близо 50 000 кв.км., разпростиращи се на около 1600 километра дължина. Средната и широчина варира от 50 до 150км. Пустинята Намиб не е толкова гореща, колкото са други пустини като Сахара или Калахари. Причината е в приятната прохлада, която осигурява разположението й по протежение на югоизточната част на Атлантическия океан. Една от най-големите атракции са огромните колонии от тюлени, които живеят между студеното море и горещата пустинята.

Известна е с живописните си дюни, за които се говори, че са едни от най-високите в света – достигат до 383 метра. Всяка година те привличат огромен брой туристи, много от които имат за цел да се изкачат по пясъците, за да се насладят на вълнуващо спускане обратно надолу.

Но знаете ли, че има още няколко доста любопитни факта за пустинята Намиб?

Основният източник на вода за Намиб е мъглата, което означава, че влечугите и бозайниците, обитаващи региона, са се приспособили към пустинята, за да оцелеят с ограничени запаси от вода.

Sossusvlei, в южната част на пустинята Намиб, в превод солен и глинен “тиган”, заобиколен от високи пясъчни дюни. Поради уникалния си пясък на около 5 милиона години, Sossusvlei се е наложил като задължителна забележителност за много хора, когато пътуват до Африка.

Цветът на пясъка се променя в пустинята. По-близо до морето на запад пясъкът изглежда по-бял, докато при придвижване във вътрешността пясъкът придобива по-розов цвят и дори червеникав, в следствие на слоя железен оксид, който го покрива.

В близост до Sossusvlei, се намира Deadvlei – глинен “тиган”, характеризиращ се с тъмни мъртви дървета, контрастиращи с белия пясък под тях. Образуването му се е случило, когато след необичайно дъждовен сезон, река Цаучаб се е вляла и образувала езеро, в следствие на което изобилието от вода е позволило на дърветата да растат. Климатът обаче се е променил и пясъчните дюни са блокирали притока на вода. Счита се, че дърветата са на около 900 години, но не са се разложили поради сухия климат.

Deadvlei е рай за фотографите, тъй като контрастът между зловещите черни дървета и белия пясък, заобиколен от ръждиво-червените дюни с дълбокото синьо небе създават невероятни изображения.

Забележителните пясъчни дюни не са единственото нещо, което привлича вниманието. Съществува и разнообразие от различни животински видове, които могат да бъдат намерени около Sossusvlei, включително антилопи, щрауси, гризачи и птици. Но и това не е най-интересното! Забележителният призрачен град Колманскоп се намира в пустинята Намиб на няколко километра от пристанищния град Людериц. На пръв поглед нелогичната локация на този изоставен град, всъщност си има много резонно обяснение!

През 1908г. скъпоценни диаманти са открити в пустинята и това става притегателен център на много германски заселници, които в началото на 20-ти век се впускат в търсене на свободна територия за колонизиране. Водени от огромното богатство на първата вълна миньори на диаманти, жителите успяват да изкарат толкова пари, че да построят цял град в архитектурен немски стил. Място се сдобива с болница, електроцентрала, училище, спортна зала и дори казино. Именно там е била издигната и първата сграда за рентгенови снимки в южното полукълбо, както и е бил пуснат в движение първият трамвай в Африка. Колманскоп е имал и железопътна връзка до Людериц.

Години по-късно след Втората световна война районът запада, тъй като диамантеното поле започва да се изчерпва. Голяма част от немското население е депортирано.

През 1955г. Колманскоп е окончателно обезлюдял и влизането в него става само със специално разрешително. 

Така пустинята Набим, заедно със своите любопитни тайни се е превърнала в любима дестинация за много фотографи и приключенци.

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на Susanne Stöckli от Pixabay

Снимка на kuloser от Pixabay

Снимка на Walkerssk от Pixabay

Снимка на Christo Ras от Pixabay