Тя е талантлива, лъчезарна и много интересна. Член на СБХ, Джени Иванова завършва Стенопис и Сценография в НХА, София, след което специализира в Site International Des Arts, Париж, Франция. 

Джени,

с теб се открихме в дигиталното пространство и буквално беше въпрос на минути да се вдъхновим за среща на живо и да се запознаем официално, обсъждайки по онова време един бъдещ и великолепен съвместен проект.

През по-голямата част от съзнателния си живот се занимаваш с рисуване. Кога всъщност усети, че именно това е твоето изкуство, което ще превърнеш в успешна професия един ден?

От малка живея с мечтата да бъда художник и с убеждението, че за да я превърна в реалност и от хоби в професия, трябва да минат години изпълнени с много работа.  След двете ми успешно реализирани изложби „Персона“ и „Лице в лице“ през 2023 г. май успях да се убедя. Сега да му мислят следващите мечти.

Какъв беше пътят до това да се превърнеш в самостоятелен художник на пълно работно време? Разкажи ни повече за своя професионален път през годините.

Винаги съм се занимавала с изкуство под една или друга форма, това е вътрешна необходимост. Дълго време правех икони, копия на картините на стари майстори, както и декоративни позлати, които обожавам да правя и при всяка отворила ми се възможност се възползвам да повися на някое скеле.  

Последната ти специализация е в Париж. Какво прави там?

Освен, че имах възможността да живея до Notre–Dame и да попивам от начина им на живеене и от създаването им на изкуство, успях да създам „Влияние“ – много интересен и различен цикъл от колажи. 

Там ли се зароди и влюби в емблематичния за теб стил Ар Деко?

Влечението ми по Ар деко започна много преди това, още от часовете по история на изкуството в гимназията.

В колко изчистена среда трябва да поставиш един персонаж, за да може да се изследва неговата идентичност, неговата същност?

В напълно изчистена. Замисляла ли си се, как бихме изследвали себе си, ако нямахме представа как изглеждаме, ако нямаше огледала или предмети, в които да можем да се огледаме.

Какво те привлича в изобразяването на портрети на жени и каква роля играе женската фигура в творбите ти?

Колкото и субективна да е красотата, аз я търся с изкуството си. Красота, която все повече отсъства в съвременното изкуство. В момента я откривам в женските образи и се надявам зрителят също да открие нещо за себе си в персоните ми. 

През последните няколко месеца започна много интересни колаборации с няколко различни бранда. Един от тях е за копринени шалове. Картините ти стоят невероятно върху тази материя. Преди това мислила ли си за подобно приложение на творбите си? Защо избра да си партнираш именно с GOBLENDA?

Когато получих предложението картините ми да бъдат на шалове от 100% естествена коприна, първото нещо, което си помислих беше, че не се сещам на какво друго биха изглеждали по-добре. Сърдечно благодаря, че в семейството от красоти на GOBLENDA има място за моите персони. 

Чудила ли си се какво биха си мислели героите от портретите ти в средата, в която са попаднали? Дали им харесва да се разхождат до различни дестинации и ситуации, чрез копринените шалове?

О, да! Те носят в себе си заключено времето на пълнокръвните бохеми и в следващите ми картини ще си проличи повече.

Като говорим за твоите прекрасни персони, се сещам да те попитам и за техните аксесоари. Защо повечето дами, които създаваш носят ръкавици?

Копринените ръкавици са моден атрибут, който е символ на аристократизъм, също така подсилват мистериозността. Имат важна роля в изграждането на образите в картините ми.

Твоите героини носят ръкавици, цигарета, красиви бижута. Кое е твоето любимо време, в което би искала да живееш?

Несъмнено 20-30те години на 20 век. Това е периода, в който кафенетата и баровете на Montmartre са пълни с художници-титани, бих изпила по чаша абсент с тях.

А как си представяш себе си след 20 години?

Ще ти отговоря в професионален план, представям си се с много реализирани международни изложби и големи ателиета-галерии в София и Париж. 

Времето с теб минава неусетно и ти благодаря за това наистина така интересно и вдъхновяващо интервю за сайта на MOMSTER.ROCKS!

Интервютата ни винаги завършват с цитат, моля те, сподели ни твоя любим.

„Онова, което даваш, то си е завинаги твое, онова, което пазиш е загубено завинаги.“ 
Ерик-Еманюел Шмит

Януари’24

Aвтор: MOMSTER.ROCKS

Снимки: Личен архив Джени Иванова

Последвайте Джени в Instagram