Карл Попър (1902 – 1994 г.) е британски философ от австрийски произход, основоположник на критичния рационализъм.

Роден в семейство на професор по право с либералдемократични възгледи, Попър следва математика и физика във Виенския университет. 

Същевременно се занимава с философия и общува с представители на Виенския кръжок.

Повлиян е значително от идеите на Сократ, Аристотел, Декарт, Кант, Шопенхауер, Мил, Киркегор, Хусерл, Айнщайн и Ръсел.

След Първата световна война Попър се включва активно в социалдемократичното движение, но разочарован преминава в антимарксисткото крило.

Публикуването на неговия труд „Логиката на научните изследвания“ (1934) му донася голяма популярност, превръщайки го в един от най-видните съвременни философи. С особено нашумялата си книга „Откритото общество и неговите врагове“ (1945) той затвърждава това.

След края на Втората световна война става професор по философия и логика в Лондонското училище по икономически и политически науки, където работи до пенсионирането си.

Там създава собствена школа от свои последователи, сред които и противоречивата личност Сорос. Повлиява още Хайек, Фридман, Лакатош, Пенроуз, Екълс, Файерабенд и Шмит.

Често изнася лекции в най-престижните американски и европейски университети.

През 1965 г. е удостоен с благородническата титла – сър.

За сър Карл Попър има един изключително важен философски проблем — този на космологията — проблемът за познанието на света, включително и нас самите; и нашето знание, като част от този свят.

Популярността на Попър се дължи не само на собствените му оригинални възгледи, но и на активното му участие в най-актуалните философски дискусии на времето, свързани с неговата критика на марксизма, фройдизма, аналитичната философия.

Възгледите му оказват силно влияние върху съвременната философия на науката, а неговата социална философия намира широко приложение в идеологията на съвременната социалдемокрация.

Ето и някои избрани цитати на великия мислител:

Управлението, което може да бъде сменено без насилие се нарича демокрация, а другото — тирания.

Критерият за демокрация се състои в следното: при демокрацията народа може да смени правителството без кръвопролития.

Трудно е да се намери човек, характера на който не се разглезва от властта.

Трябва да правим планове за свобода, а не само за сигурност. Ако не за друго, то поне затова, че само свободата може да направи сигурността по-сигурна.

Безграничната толерантност води до изчезване на толерантността. Ако разширим безграничната толерантност и до тези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитаваме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантните, тогава толерантите ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.

Модерният тоталитаризъм е само епизод от вечния бунт против свободата и разума. Той се различава от по-ранните епизоди не толкова по своята идеология, колкото с факта, че неговите лидери успяват да осъществят най-дръзките мечти на своите предшественици – те превръщат бунта против свободата в популярно движение.

Ние сме продукти на природата, но природата ни е дала власт да изменяме света, да предвиждаме и планираме бъдещето и да взимаме дългосрочни решения, за които ние носим морална отговорност.

Ние само трябва да се жертваме в името на идеалите.

Настоящето – това е бъдещо минало.

Истинското невежество не е липсата на знание, а отказът да бъде придобито.

Автор: Петър Мургински

Снимки: LSE