Без опозиция няма живот и развитие – Ф. В. Й. ШЕЛИНГ
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (1775 – 1854 г.) е немски философ, представител на класическия идеализъм.
Шелинг е роден в Леонберг, херцогство Вюртемберг.
Майка му Готлибин е дъщеря на теолог.
Баща му Йозеф е свещеник – известен за времето си тълкувател на Библията и преподавател по ориенталистика.
Неговите родители са привърженици на пиетизма, наричан още теологично просвещение, разновидност на протестантството.
Като техен възпитаник в манастирското училище, Шелинг изпъква още от малък със своя интелект и страст към философията.
Въпреки изискването за навършени 20 години, той постъпва в Тюбингенския университет едва на 15-годишна възраст.
Там дели една стая с други двама исполини на немската мисъл – Хегел и Хьолдерлин.
Шелинг изучава библейска история, древногръцка митология и философия, но впоследствие се увлича от идеите на романтизма и Великата френска революция.
За неговото развитие трайно влияние оказват още идеите на Платон, Спиноза, Лайбниц, Кант, Якоби, Гьоте и Фихте.
През 1798 година Шелинг става професор по философия в Йенския университет, където чете лекции по трансцендентална философия, натурфилософия и философия на изкуството.
Същевременно е редактор на „Критично списание по философия“ заедно с Хегел, чиито идеи по това време са все още неизвестни, но Шелинг все пак му урежда място като на стар приятел.
Следва най-продуктивният период в живота му.
Публикува знаменитата си „Система на трансценденталния идеализъм“ (1800) и „Изложение на моята философска система” (1801).
Така той се сближава с Шилер, Новалис, Шлайермахер, братята Шегел и бъдещата си жена Каролине.
Бунтар по природа, Шелинг трудно понася хора около себе си.
Макар и да създава бързо приятелства – бързо ги руши, поради което си спечелва и много врагове.
По молба на Хегел Шелинг редактира неговата „Феноменология на духа” (1807), но ръкописът става повод за край на приятелството между двамата велики мислители.
Не след дълго се мести в Мюнхен, за да заеме поста председател на местната Академия на науките.
Преподава още в университетите във Вюрцбург, Ерланген и Берлин, където безуспешно прави опит да се справи със славата на Хегел.
Въпреки това в своите лекции Шелинг изказва гениалната мисъл за възможността за взаимно допълване на противоположни теории.
Прави дълбок анализ на историята, правото, морала и религията.
Стига до изводът, че Федерацията на всички държави е необходимо условие за осигуряването на правно държавно устройство във всяка една от тях, ако те признават неговите принципи.
Между най-известните му студенти се нареждат Бакунин, Енгелс и Киркегор.
Неговите идеи оказват съществено влияние още върху развитието на Маркс, Ницше, Белински, Фройд, Юнг, Хайдегер, Дерида, Хабермас и Жижек.
Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:
Всички явления са свързани в един абсолютен и необходим закон, от който всички те могат да бъдат изведени.
Да философства човек върху природата, това значи все едно той да твори като природа.
Човешкият мозък е най-високия разцвет на цялата органична метаморфоза на земята.
За да постигнем велики неща, ние трябва да сме самостоятелно ограничени.
Без опозиция няма живот и развитие.
Само онзи, който познава Бога, е наистина морален.
Блажен е този, който е избрал цел и път. И вижда в това живот и същина.
Автор: Петър Мургински