Search
Close this search box.

Владетелите се нуждаят от съветници значително повече, отколкото съветниците от владетели – Тома Аквински

Св. Тома Аквински (1225 – 1274 г.) е схоластичен философ и виден теолог, най-крупният представител на средновековната философска мисъл.

 

Произхожда от благороднически род от кралство Сицилия.

 

За разлика от братята си, които се отдават на военно изкуство, едва петгодишен, Тома започва да учи в манастира Монте Касино.

 

Продължава образованието си в Неапол.

 

Следва в Париж и Кьолн, където е студент на Алберт Велики.

 

Бързо се издига в академичната йерархия.

 

Ползва се с подкрепата на римската курия.

 

Назначен е за научен префект на Доминиканския орден.

 

Успоредно с това, той създава школа.

 

Преподавателската му работа прекъсва, тъй като  папа Урбан IV го призовава в Рим.

 

Жизненият му път е път на учен, а не на църковен сановник, политик или царедворец, въпреки че е прекарал дълго време в папския двор.

 

Широтата на интересите му, яснотата на аргументите и способността на въображението му да намира систематични връзки са били впечатляващи още за неговите съвременници.

 

Литературното му творчество е изключително богато и обемисто.

 

Според Доминиканския орден Тома Аквински утвърждава нова идейно-теоретична посока в католицизма.

 

На него се преписва най-големите заслуги в теологията и философията на католицизма.

 

Сред най-известните му произведения се нареждат „Теологичен свод“„Книга върху сентенции“„Спорни въпроси за истината“„За съществуването и същността“.

 

Томизмът като течение е връщане към философията на античността, при което логико-теоретичните средства се използват за каузата на теологията.

 

Свързан е с дълготрайната традиция на философията на Аристотел, като се налага трайно в духовния живот на Западна Европа и става кодекс на католическото движение.

 

За развитието на неговите идеи допринасят още СократПлатонЦицеронСв. Августин.

 

Тома Аквински умира на път за Лион, където е трябвало да участва в свикания от папа Григорий Х събор.

 

По-късно папа Йоан XXII канонизира Тома Аквински за светец.

 

 

С епохата на Възраждането влиянието му отслабва и учението му постепенно се ограничава основно до теологичните среди.

 

Ето и някои от най-запомнящите се цитати на великия италиански мислител:

 

Във всяка душа живее стремеж към щастие и смисъл.

 

Често се разкайвам за това, което съм говорил, но рядко съм съжалявал за това, че съм мълчал.

 

Актът на справедливост се състои в изпълнение на това, което е длъжно да се направи. Но Бог не е длъжен на никого. Следователно, справедливостта не принадлежи на Бог.

 

Свободата на волята е дарена на човек, за да може той сам да направи своя избор между добрите постъпки, които го приближават към Бога, и злите, които го отдалечават от Бога.

 

Абсолютното зло е невъзможно, понеже то непременно ще унищожи само себе си.

 

Но ако вие отдадете своето сърце на дявола, вече никой не може да ви помогне.

 

Знанието е толкова ценно нещо, че не е срамно да го добиеш от всеки източник.

 

Любовта следва знанието. Любовта е там, където знанието свършва.

 

Владетелите се нуждаят от съветници значително повече, отколкото съветниците от владетели.

 

 

 

Автор: Петър Мургински