Луций Аней Сенека (3 г. пр.н.е. – 65 г.) е римски философ, писател и държавник, един от най-видните представители на т. нар. Нова стоа.

Сенека Млади произхожда от стар аристократичен род.

Баща му Сенека Стари е ретор и принадлижи към съсловието на конниците.

Израстнал в Кордоба, Луций не след дълго е изпратен в Рим, където получава възможно най-доброто образование, идейно близо до стоицизма.

Възгледите на Сенека се формират под влияние на Платон, Епикур, Зенон.

Бързо се издига в йерархията на обществения живот.

В хода на дворцовите интриги, когато император Клавдий бива отровен, скиптърът поема 16-годишният Нерон.

Сенека става негов съветник и автор на речите му.

Впоследствие отношенията между новия владетел и философа охладняват.

Воден от своята интуиция и чувството си за самосъхранение, Сенека се оттегля под предтекст, че иска да се отдаде на активна творческа дейност.

Наклеветен за участие в заговор срещу императора, Нерон Клавдий Цезар Август Германик нарежда на бившия си наставник да се самоубие чрез прерязване на вените във вана.

Сенека оставя богато творчество след себе си.

Автор е на редица произведения с безупречен стил, написани на блестящ език със завидна елегантност на литературните средства.

Основното му произведение „Нравствени писма до Луцилий“ е посветено на проблемите на моралната философия и се счита за образец на римския епистоларен жанр.

Автор е на редица трагедии, най-известните сред които „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“.

Философът изследва задълбочено човешкото битие и по-конкретно неговите нравствено-етични измерения.

Успешно продължава традицията на стоиците.

Открива антопологични аналогии за отношението между тялото и душата.

Основно понятие в етиката на античния мислител е понятието добродетел.

За него нейното постигане не зависи от материалните условия на живота, а от духовните качества и способностите на човека.

От ключово значение се явява разумът, който се налага да господства над чувствата и страстите, нагоните и навиците.

Твърдо защитава тезата, че рационализмът облагородява човешкия дух чрез знанието, но над него винаги стои съдбата, която е всеобщият и неумолим закон.

Сенека се помни и до ден днешен като истински мъдрец, който може да бъде за пример на всички останали хора.

Ето и някои от най-известните цитати на великия древноримски мислител:

Тълпата е най-лошият съдия.

Никой не харесва този, от когото се страхува.

Несправедливата власт не е дълга.

И след лоша реколта трябва да се сее.

Обучавайки другите, се учим самите ние.

Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето.

Най-много мъчи неизвестното.

Хората не се интересуват колко благородно живеят, а само колко дълго, въпреки че всеки човек притежава властта да живее благородно, но не е в ничия власт да живее дълго.

Тежка е смъртта за този, който твърде добре познат на всички, умира непознат на себе си.

Само малките скърби говорят, големите са безмълвни.

Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата.

И животът като баснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.

Велик подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.

Да заповядваш на себе си е най-голямата власт.

Доблестта може да се прояви винаги и навсякъде.

Без борба и доблестта увяхва.

Автор: Петър Мургински