Държавата е реалността на моралната идея – Г. В. Ф. ХЕГЕЛ

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 – 1831) е създател на немската идеалистическа философия и един от най-влиятелните мислители на западната философия.
Родом от Щутгарт, тогава столица на Княжество Вюртемберг, Хегел завършва класическа гимназия със зрелостно съчинение на тема „Печалното състояние на науките и изкуствата в Турция“.
Там той изучава с подчертан интерес шедьоврите на античната литература и възхищението му от тях продължава до края на неговия живот.
За личностното му развитие допринася значително неговата майка Мария-Магдалена, която умира от жлъчна треска, когато той е едва на 13 години.
Баща му също се разболява, но оживява.
Хегел има сестра и по-малък брат, който изчезва по време на Руския поход на Наполеон.
Между 1788 г. и 1793 г. Хегел следва теология в Тюбингенската семинария, протестантско богословско училище към Тюбингенския университет.
Там той се сприятелява с други двама исполини на немската мисъл – поетът Хьолдерлин и философът Шелинг.
Последните двама влизат в теоритични дискусии върху философията на Кант, докато Хегел тогава още не проявява особен интерес към философията – за сметка на политиката.
Самият той започва критично да анализира съвременното кантианство едва през 1800 година.
По това време Хегел вижда бъдещето си по-скоро като „народен философ“ – образован човек, който има за цел да популяризира сред по-широката публика наследството на философите.
Повлияни от идеите на Русо, тримата връстници посрещат с ентусиазъм Великата френска буржоазна революция.
Хегел участва активно в новосъздадения студентски политически клуб.
Дневниците му от този период са изпълнени с радикални лозунги, но схващанията му непрестанно еволюират.
Интересува се основно от творчеството на Аристотел, Платон, Хераклит, Дидро и Спиноза.
Скоро след завършването на своето образование се отказва да стане духовник.
Постъпва на работа като частен учител в Берн, а впоследствие и във Франкфурт.
След това е назначен за директор на известната класическа гимназия в Нюрнберг, a по-късно преподава в университите в Йена, Хайделберг и Берлин.
Именно тогава започва да изучава по-задълбочено идеите на Кант, открито надявайки се, че те ще предизвикат революция в Германия.
В периода 1807-1808 г. той е главен редактор на „Бимбергски вестник“, но тази работа не го удовлетворява напълно, тъй като копнее да продължи своите философски изследвания.
Там се запознава и жени за девойката с благороден произход – Мария фон Тухер.
Безспорно неговото най-гениално произведение — и същвременно най-трудното за разбиране — остава „Феноменология на духа“ (1807).
С написването на „Науката логика“ (1816) Хегел допринася изключително и за теорията на познанието.
В „Енциклопедия на философските науки“ (1817) той представя цялостно и окончателно изложение за своя философска система на абсолютен идеализъм.
Във „Философия на правото“ (1821) Хегел се противопоставя на Лок и неговата визия за обществен договор.
След неговата смърт школата му е обособена от две основни течения – старохегелианство (дясно) и младохегелианство (ляво).
Хегел е оказал и продължава да оказва огромно влияние върху развитието на философията, и по-специално върху: Фойербах, Маркс, Енгелс, Бакунин, Киркегор, Ницше, Дерида, Сартр, Фукуяма и Маркузе.
Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:
В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.
В историята вече всичко се е случвало, но народите и правителствата никога не са си правили изводи и не са извлекли за себе си тези уроци, които би следвало да се извлекат от историята.
Държавата е реалността на моралната идея.
Нищо велико на този свят не се извършва без страст.
Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.
Злото не е нищо друго, а несъответствие между битието и дълга.
Истинското мъжество на просветените народи се състои в готовността към саможертва в името на родината.
Ако фактите противоречат на моята теория, толкова по-зле за фактите.
За да има постъпката морална ценност, необходимо е разбирането, дали тя е справедлива или несправедлива.
Истината си пробива път тогава, когато ѝ дойде времето.
Само един човек ме разбра, но и той честно казано не ме разбра както трябва…
Автор: Петър Мургински