Карл Густав Юнг (1875 – 1961 г.) е швейцарски психолог и психиатър, създател на аналитичната психология, провъзгласяван като един от най-големите и дълбоки мислители за своето време.

Роден е в семейството на пастор в Кесвил, Швейцария.

Той е определян като самотно и интровертно дете – термин, който е използван за пръв път от него.

За неговото развитие допринасят идеите на Хераклит, Кант, Шопенхауер, Ницше.

Следва медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия.

Става част от влиятелния Виенски психоаналитичен кръг.

Заедно с Фройд, Юнг е сред първите, които заговарят за странния свят на несъзнаваното.

Двамата са близки сътрудници в периода 1907 – 1912 г.

Личността му, също като тяхната изследователска позиция относно т. нар. колективно несъзнателно, е противоречива.

Това се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към източните традиции, астрологията и религиите.

Притежава огромни енциклопедични познания, включително и в сферата на философията, антропологията, изкуството, митовете и сънищата.

Води лекции на срещи на Лондонското психо-медицинско общество, впоследствие прекъснати от избухването на Първата световна война.

По време на войната Юнг служи като лекар и комендант на пленнически лагер за британски офицери.

Полага неимоверни усилия, за да подобри условията на войниците, пленени на неутрална територия, като ги окуражава да следват висше образование.

Основава образователен и научен институт в Цюрих, посветен на изследвания в сферата на аналитичната психология и психотерапия.

Автор е на редица трудове, най-известните сред които „Психологическите типове” (1921), „Психология и религия“ (1938), „Психология и алхимия“ (1944), „Скритият Аз“ (1958), „Човекът и неговите символи“ (1961).

Доказва, че единственият начин да се противопоставим на опасността, която представляват хората на властта, е чрез индивидуализация на обществото.

Според него оцеляването на цивилизацията зависи от личното самопознание, тъй като само по този начин човек може да придобие контрол върху себе си и обществените процеси.

В противен случай, когато на човек му липсва познание за неговата същност, той клони към колективизъм и е податлив на разрушителни тенденции.

Такъв човек позволява лесно да бъде манипулиран или потискан, особено от деспотични режими.

Юнг е гений, който не се ограничава само в една област. Прави редица открития, днес дълбоко вкоренени в модерната култура и съвременната управленска теория.

Ето и някои от най-известните цитати на великия швейцарски мислител:

Ако човек знае повече от другите, той е самотен.

Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.

Нищо не се променя без необходимост, най-малко пък човешката личност.

Новото винаги е несигурно – нещо, което трябва да се изпита.

Творческата сила е по-могъща от човека.

Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.

Развитието на ума означава разширяване на границите на мисълта и всяка стъпка напред е едно болезнено и трудно постижение.

Личностното развитие е непопулярно, рисковано начинание, неприветлива отбивка встрани от широкия път, пустинно странстване, подобаващо за отшелници. Нищо чудно, че само малцина дръзват да се впуснат в това приключение.

Всеки човешки живот има потенциал, но ако този потенциал не се реализира, тогава този живот е загубен напразно.

Привилегията на живота е да станеш това, което наистина си.

Най-големите и най-важните проблеми в живота като цяло са неразрешими. Те не могат да бъдат решени – те трябва да бъдат надживени.

Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

Единствената цел на човешкото съществуване е да осветява светлината в тъмнината на ежедневието.

Вършеше много добрини – прекалено много, за да бъдете в добро настроение…

Автор: Петър Мургински