Нашата слабост и малодушие правят нещата трудни и мъчителни – МОНТЕН

Мишел дьо Монтен (1533 – 1592 г.) е френски благородник, философ и просветител от епохата на Ренесанса, известен като основоположник на есеистичния жанр.
Роден е във фамилния замък Монтен в град Сен-Мишел.
Произхожда от аристократичен род.
Майка му Антоанета де Лопес е от семейство на заможни арагонски евреи.
Баща му Пиер Ейкем е участник в Италианските войни (1515 – 1559) между австро-испанската династия Хабсбурги и френската династия Валоа.
В своето детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си, основно на латински.
За неговото развитие допринасят идеите на Сократ, Деморкит, Епикур, Сенека, Лукреций, Цицерон, Плутарх, Августин, Вергилий.
Завършва право и политика, въпреки че политиката не е по вкуса му.
След като заема редица висши админситративни роли, сред които и съветник на парламента, именно от баща си наследява позицията кмет на Бордо.
В това си качество по време на Религиозните борби (1562 – 1598) между католици и хугеноти, Монтен се застъпва за веротърпимост и апелира за прекратяване на гражданската война.
По време на конфликта, еднакво уважаван от краля-католик Анри III и протестантът Анри IV Наварски, той често е посредник между двете враждуващи страни.
След смъртта на баща си Монтен се оттегля от политиката, за да се отдаде на творческа дейност.
Започва да пише своето знаменито съчинение „Опити“ (1580), с което утвърждава жанра есе.
С това той се превръща в безспорна интелектуална фигура.
В духа на антисхоластичните нагласи на своето време Монтен остро напада догматичните идеи на перипатетизма, чийто най-изразен представил според него е Аристотел.
Констатира слабостта на човешкия разум с неговите относителни и ненадеждни заключения.
Изразява същността на универсалния критицизъм, поставящ на съмнения всичко установено.
Изтъква моралното предимство на по-обикновените хора за сметка на робуващите на авторитета догматици.
В качеството си на безкомпромсиен критик, неговите идеи допринасят осезаемо за развитието на френското просвещение и материализъм.
Монтен повлиява значително Шекспир, Декарт, Бейкън, Лок, Русо, Волтер, Монтексьо, Хюм, Маркс, Ницше, Сартр, Камю, Фройд, Дарвин, Пушкин.
Ето и някои от най-известните цитати на великия френски мислител:
Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.
Навикът притъпява остротата на нашия ум.
Страхливостта е майка на жестокостта.
Нашата слабост и малодушие правят нещата трудни и мъчителни.
Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.
Родили сме се , за да действаме.
Дух, който няма определена цел, се погубва.
Нека дадем на природата шанс – тя знае по-добре от нас.
Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.
… не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа – за да се държи народът под юзда.
Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
Автор: Петър Мургински