Едмунд Хусерл (1859 – 1938 г.) е немски философ, основоположник на феноменологията.

Хусерл е роден в Моравия — историческа област в днешна Чехия — тогава част от Австрийската империя. 

След завършване на гимназия следва в университетите в Лайпциг, Берлин и Виена.

Основните му интереси са насочени към математиката, логиката и философията.

Повлиян от идеите на Платон, Декарт, Лайбниц, Хюм, Брентано и Винделбанд, Хусерл си поставя амбициозната задача да превърне философията в точна наука.

Става професор по философия в Гьотинген, а впоследствие оглавява катедрата по философия във Фрайбург до идването на власт на националсоциалистите, които го отстраняват от университета заради еврейския му произход. Води лекции във Виена и Прага.

В началото на века публикува основните си трудове по феноменология и публикациите бързо му носят международна известност, престиж и признание сред философската общност.

Най-значителните му трудове са „Философия на аритметиката“ (1891), „Логически изследвания“ (1900), „Философията като строга наука“ (1911).

Посмъртно са публикувани редица негови ръкописи и дневници в томовете на феноменологичната поредица „Хусерлиана“.

Сред тях се открояват „Опит и съждение: изследвания върху генеалогията на логиката“, „Картезиански медитации“ и „Кризата на европейските науки и трансцендалната феноменология“.

Именно последното произведение Хусерл определя като философското си наследство, като най-важния и навлизащ в най-големите дълбочини текст на живота си.

В късния си период той разглежда темата за кризата на европейското човечество, която се поражда от умората, безверието и съмнението, в резултат от съвременната дезориентация на философията.

Според Хусерл това неизбежно тласка европейската култура към отчуждение от собствения рационален жизнен смисъл, към упадък и варварство.

Съвременната роля на истинската философия трябва да се реализира чрез възраждане и съхраняване на вечните хуманни ценности, свързани с традицията на рационалността.

Мислителите носят особено голяма отговорност като функционери на човечеството, които трябва да разкриват на хората ориентирите на истинското битие.

Неговите идеи повлияват Хайдегер, Сартр, Ортега-и-Гасет, Левинас и Дерида.

Философията на Хусерл оказва изключително голямо влияние както за формирането на феноменологията като едно от най-мощните течения на съвремеността, така и за възникването на екзистенциализма, философската антропология и херменевтиката.

Ето и някои от най-известните цитати на великия немски мислител:

Началото е чисто и така да се каже, още потопено в немия опит.

В безчетни традиции протича нашето човешко съществуване.

Всяко преживяване притежава собствена временност.

Предчувствието е емоционален пътеводител на всички открития.

Като хора на настоящето, ние се намираме в най-голямата опасност да потънем в скептическия потоп и по този начин да оставим да ни се изплъзне собствената ни истина. Размишлявайки в тази тежка ситуация, отправяме погледа си назад към историята на нашето съвременно човечество. Можем да постигнем себеразбиране, а по този начин и вътрешна опора, само чрез изясняване на единия смисъл на тази история…

Относителността на истината води след себе си до относителност на съществуване на света.

Този свят не е еднакъв за всеки.

Автор: Петър Мургински

Снимки: Dialectic Science