Хосе Ортега-и-Гасет (1883 – 1955 г.) е испански философ, есеист, публицист и общественик.

За Ортега-и-Гасет съвременната епоха е белязана от една от най-острите кризи в историята на човечеството – кризата на европейската култура и социалност, която се поражда от бунта на масите. В резултат от развитието на благосъстоянието и либерализацията, масите притежават властта в обществото и европейската история сега зависи от масовия човек.  

Изрично подчертава, че това далеч не са трудовите маси – работниците и пролетариатът. Това е безличният и бездуховен индивид, който преобладава във всички класи – както в дребната буржоазия, така и в аристокрацията.

Човекът-маса няма собствени идеи за живота и бъдещето. Нито се стреми към такива. Притежава само клиширан комплекс от общоприети частни представи и възгледи.

Трагичното обаче е, че масовият човек смята себе си за съвършен и издига своята скромна особа в своеобразен модел за подражание. Налага липсата си на нравственост като морална норма, а духовната си ограниченост – като социален образец.

Именно те са основата за възникване на тоталитарните режими.

Според Ортега-и-Гасет изходът от кризата е възможен само посредством култивиране на интелектуален елит, който не живее с мисълта за своето превъзходство над останалите, а е елит, много по-взискателен и критичен към себе си.

За него елитарният човек не се стреми към егоистични облаги в своя собствена полза, а се посвещава на утвърждаването на хуманни социални норми, на духовна и нравствена култура в името на другите. Така тези, които не се стремят към самоусъвършенстване и плуват по течението на живота, биха имали шанс да се издигнат над своята всекидневна обезличеност.

Ортега-и-Гасет изгражда собствена философска концепция, чийто патос е насочен към осмислянето на историята и световете на човека, които той създава като културна реалност.

Формирането на възгледите му преминава през идеите на Кант, Токвил, Ницше, Дилтай, Хусерл, Хайдегер и Унамуно.

Най-значимите му произведения са „Разсъждения за Дон Кихот“ (1914), „Бунтът на масите“ (1930), „Историята като система“ (1935).

През 1931 г. участва активно в свалянето на монархията в качеството си на съосновател на опозиционния „Съюз за защита на републиката“. След краха на Гражданската война през 1936 г., той е принуден да емигрира първоначално във Франция, а след това – в Аржентина, където продължава своята идейна борба срещу франкизма. През 1945 г. се завръща в Испания и започва да преподава философия в Мадрид. 

Ето някои избрани цитати на великия испанец:

Да си различен е неприлично. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен.

Обикновеният човек, като знае, че е обикновен, се осмелява да утвърждава правото си на обикновеност и да го налага навсякъде.

Безнравствеността се е превърнала в евтина стока, която всеки излага на показ.

Човек е интелектуалец за себе си, въпреки себе си, против себе си, неизбежно.

Интелектуалецът е името на едно призвание. Талантът е името на една дарба.

Невярна е всяка перспектива, която се представя като единствено възможна.

Всеки национализъм е улица без изход.

Владеем всичко, но не сме господари на самите себе си. . .

Автор: Петър Мургински

Снимки: Wikipedia