Search
Close this search box.

НА КОГО СЕ ПЛЕЗИ АЛБЕРТ АЙНЩАЙН

Всички сме виждали онази световно известна снимка, на която Алберт Айнщайн позира с изплезен език, но всъщност чували ли сте за историята на най-емблематичната и причудлива снимка на гения? 

 

В един щастлив ден, когато Алберт Айнщайн отбелязва 72-ия си рожден ден на 14 март 1951 г., физикът, който по онова време работи в Принстънския университет се събрал с приятели и колеги, за да почетат рок звездата от света на науката с купон, който, както се оказва, ще бъде запомнен завинаги. На партито са били поканени, както много познати, колеги и приятели, така и много фотографи, измежду които и Артур Сасе (Arthur Sasse) (фотограф работещ за United Press International) . 

 

През цялата вечер са правени многобройни снимки, но всъщност тази уникална фотография е направена секунди преди Айнщайн да си тръгне след партито. 

 

В края на вечерта след страхотната веселба великият учен бил изморен и негов приятел – Франк Айделот, бивш ръководител на Института за усъвършенствани изследвания в Принстънския университет и Мари Джеанет, съпруга на Айделот предложили да откарат Айнщайн до дома му. Но скоро покрай тях се появила нова вълна от фотографи, които се опитали да направят една последна снимка на рожденика. 



В този момент Айнщайн вече бил  изморен и нямал сила за снимки и повече усмивки. Точно тогава, когато Артур Сасе се приближил до отворената врата на автомобила, помолил за последен поглед към камерата, Айнщайн бързо отвърнал с иронично, пренебрежително, лежерно изражение. Фоторафът се възползвал от възможността и уловил точния момент, без да подозира, че в камерата си има това, което ще стане най-известното изображение на гения. 
 


Когато Артър Сасе представя снимката в редакцията на UPI, повечето от колегите му сметнали, че би било неподходящо да публикуват точно тази снимка. Но, когато Айнщайн видял за пръв път изображението с неговия лик, толкова много го харесал, че поискал да му направят 9 копия за лична употреба. Самият Франк и Мари Айделот са били изрязани от оригинала на снимката, за да може геният да я разпраща на приятели и близки като поздравителна картичка. Така се родила и версията на снимката, която всички познаваме и ни радва.

 

Айнщайн умира четири години по-късно и в крайна сметка снимката бива лицензирана за по-широко разпространение. От тогава насам се появяват многобройни копия, преработки и всевъзможни версии, вдъхновени от оригинала на снимката.




 

Автор: MOMSTER.ROCKS

Снимка на Branimir Lambaša от Pixabay